пунктирал

Речник на българския език

1. пунктирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пунктирал е производна форма на пунктирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пунктирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пунктирал е производна форма на пунктирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пунктирал — мин. деят. св. прич. м. р.

пунктирал е производна форма на пунктирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пунктирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пунктирал е производна форма на пунктирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).