пулила

Речник на българския език

1. пулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пулила е производна форма на пуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пулила е производна форма на пуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).