пулели

Речник на българския език

1. пулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пулели е производна форма на пуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пулели е производна форма на пуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).