пулел

Речник на българския език

1. пулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пулел е производна форма на пуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пулел е производна форма на пуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).