пукясвало

Речник на българския език

1. пукясвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пукясвало е производна форма на пукясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пукясвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пукясвало е производна форма на пукясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пукясвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пукясвало е производна форма на пукясвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пукясвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пукясвало е производна форма на пукясвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).