пудрил

Речник на българския език

1. пудрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пудрил е производна форма на пудря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пудрил — мин. деят. св. прич. м. р.

пудрил е производна форма на пудря (мин. деят. св. прич. м. р.).