псувал

Речник на българския език

1. псувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

псувал е производна форма на псувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. псувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

псувал е производна форма на псувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. псувал — мин. деят. св. прич. м. р.

псувал е производна форма на псувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. псувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

псувал е производна форма на псувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).