пръцнеше

Речник на българския език

1. пръцнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пръцнеше е производна форма на пръцна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пръцнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пръцнеше е производна форма на пръцна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).