пръцнел

Речник на българския език

1. пръцнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръцнел е производна форма на пръцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръцнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръцнел е производна форма на пръцна (мин. деят. несв. прич. м. р.).