пръхтяла е

Речник на българския език

1. пръхтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пръхтяла е е производна форма на пръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пръхтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пръхтяла е е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пръхтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пръхтяла е е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).