пръхкахте

Речник на българския език

1. пръхкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пръхкахте е производна форма на пръхкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пръхкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пръхкахте е производна форма на пръхкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).