пръхкал

Речник на българския език

1. пръхкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхкал е производна форма на пръхкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръхкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхкал е производна форма на пръхкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пръхкал — мин. деят. св. прич. м. р.

пръхкал е производна форма на пръхкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пръхкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръхкал е производна форма на пръхкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).