пръснел

Речник на българския език

1. пръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръснел е производна форма на пръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръснел е производна форма на пръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).