пръкнел

Речник на българския език

1. пръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръкнел е производна форма на пръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръкнел е производна форма на пръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).