пръквало

Речник на българския език

1. пръквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръквало е производна форма на пръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пръквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръквало е производна форма на пръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пръквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пръквало е производна форма на пръквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пръквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пръквало е производна форма на пръквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).