пружел

Речник на българския език

1. пружел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пружел е производна форма на пружа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пружел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пружел е производна форма на пружа (мин. деят. несв. прич. м. р.).