прошумяхте

Речник на българския език

1. прошумяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прошумяхте е производна форма на прошумя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прошумяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прошумяхте е производна форма на прошумя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).