прошумяха

Речник на българския език

1. прошумяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прошумяха е производна форма на прошумя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прошумяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прошумяха е производна форма на прошумя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).