прошумяло

Речник на българския език

1. прошумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошумяло е производна форма на прошумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прошумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошумяло е производна форма на прошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прошумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прошумяло е производна форма на прошумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прошумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прошумяло е производна форма на прошумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).