прошумявал съм

Речник на българския език

1. прошумявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прошумявал съм е производна форма на прошумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прошумявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прошумявал съм е производна форма на прошумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прошумявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прошумявал съм е производна форма на прошумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).