прошумявало съм

Речник на българския език

1. прошумявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прошумявало съм е производна форма на прошумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прошумявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прошумявало съм е производна форма на прошумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прошумявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прошумявало съм е производна форма на прошумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).