прошумоляло

Речник на българския език

1. прошумоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошумоляло е производна форма на прошумоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прошумоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прошумоляло е производна форма на прошумоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).