прошумолило

Речник на българския език

1. прошумолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошумолило е производна форма на прошумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прошумолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прошумолило е производна форма на прошумоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).