прошнуровало

Речник на българския език

1. прошнуровало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошнуровало е производна форма на прошнуровам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прошнуровало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошнуровало е производна форма на прошнуровам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прошнуровало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прошнуровало е производна форма на прошнуровам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прошнуровало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прошнуровало е производна форма на прошнуровам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).