прошетаха

Речник на българския език

1. прошетаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прошетаха е производна форма на прошетам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прошетаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прошетаха е производна форма на прошетам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).