прошарило

Речник на българския език

1. прошарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прошарило е производна форма на прошаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прошарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прошарило е производна форма на прошаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).