прошарели

Речник на българския език

1. прошарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прошарели е производна форма на прошаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прошарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прошарели е производна форма на прошаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).