прочуло е

Речник на българския език

1. прочуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прочуло е е производна форма на прочуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прочуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прочуло е е производна форма на прочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).