прочуло
1.
прочуло —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прочуло
е производна форма
на прочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
прочуло —
мин. деят. св. прич. ср. р.
прочуло
е производна форма
на прочуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).