прочуло

Речник на българския език

1. прочуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прочуло е производна форма на прочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прочуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прочуло е производна форма на прочуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).