прочула

Речник на българския език

1. прочула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прочула е производна форма на прочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прочула — мин. деят. св. прич. ж. р.

прочула е производна форма на прочуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).