прочуело

Речник на българския език

1. прочуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прочуело е производна форма на прочуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прочуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прочуело е производна форма на прочуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).