прочу

Речник на българския език

1. прочу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прочу е производна форма на прочуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прочу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прочу е производна форма на прочуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).