прочистило

Речник на българския език

1. прочистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прочистило е производна форма на прочистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прочистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прочистило е производна форма на прочистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).