прочистил

Речник на българския език

1. прочистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прочистил е производна форма на прочистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прочистил — мин. деят. св. прич. м. р.

прочистил е производна форма на прочистя (мин. деят. св. прич. м. р.).