прочетяло

Речник на българския език

1. прочетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прочетяло е производна форма на прочета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прочетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прочетяло е производна форма на прочета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).