процъфтял

Речник на българския език

1. процъфтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процъфтял е производна форма на процъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. процъфтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процъфтял е производна форма на процъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. процъфтял — мин. деят. св. прич. м. р.

процъфтял е производна форма на процъфтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. процъфтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

процъфтял е производна форма на процъфтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).