процъфтявал е

Речник на българския език

1. процъфтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процъфтявал е е производна форма на процъфтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. процъфтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процъфтявал е е производна форма на процъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. процъфтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

процъфтявал е е производна форма на процъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).