процъфтявало

Речник на българския език

1. процъфтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

процъфтявало е производна форма на процъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. процъфтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

процъфтявало е производна форма на процъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. процъфтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

процъфтявало е производна форма на процъфтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. процъфтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

процъфтявало е производна форма на процъфтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).