процвилвало

Речник на българския език

1. процвилвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

процвилвало е производна форма на процвилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. процвилвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

процвилвало е производна форма на процвилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. процвилвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

процвилвало е производна форма на процвилвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. процвилвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

процвилвало е производна форма на процвилвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).