прохленчил съм

Речник на българския език

1. прохленчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прохленчил съм е производна форма на прохленча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прохленчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прохленчил съм е производна форма на прохленча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).