прохленчил е

Речник на българския език

1. прохленчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прохленчил е е производна форма на прохленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прохленчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прохленчил е е производна форма на прохленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).