прохленчило е

Речник на българския език

1. прохленчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прохленчило е е производна форма на прохленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прохленчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прохленчило е е производна форма на прохленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).