прохленчило

Речник на българския език

1. прохленчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прохленчило е производна форма на прохленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прохленчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прохленчило е производна форма на прохленча (мин. деят. св. прич. ср. р.).