прохленчело

Речник на българския език

1. прохленчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прохленчело е производна форма на прохленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прохленчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прохленчело е производна форма на прохленча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).