прохленчели

Речник на българския език

1. прохленчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прохленчели е производна форма на прохленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прохленчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прохленчели е производна форма на прохленча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).