прохленчела

Речник на българския език

1. прохленчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прохленчела е производна форма на прохленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прохленчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прохленчела е производна форма на прохленча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).