профъфлил съм

Речник на българския език

1. профъфлил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

профъфлил съм е производна форма на профъфля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. профъфлил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

профъфлил съм е производна форма на профъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).