профъфлил е

Речник на българския език

1. профъфлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профъфлил е е производна форма на профъфля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. профъфлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

профъфлил е е производна форма на профъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).