профучи

Речник на българския език

1. профучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

профучи е производна форма на профуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. профучи — повелително наклонение, ед. ч.

профучи е производна форма на профуча (повелително наклонение, ед. ч.).