профучахте

Речник на българския език

1. профучахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

профучахте е производна форма на профуча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. профучахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

профучахте е производна форма на профуча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).